Миналата седмица в семейството ми се случи трагедия. Неочаквано загубих по-големия си брат, баща на четири деца, и пустинна буря Разузнаване на морските сили ветеран. Той беше човек, когото всички, които го бяха срещали, незабавно забелязаха, без дори да знаят произхода му. Освен това имаше невероятно чувство за хумор, което се отразяваше на извисяващата му се фигура. Той беше човек, който живееше според всяка легенда, която виждате във филмите, но всъщност беше реален човек, който по някакъв начин действително съществуваше и който можеше да докоснеш и почувстваш. И все пак по някакво чудо, което никога няма да разбера напълно, той беше моят брат и вдъхновението, или по-скоро причината, поради която често правя нещата, които правя - някой, с когото съм се държал грубо и съм го гонил из двора като деца и той се преструваше, че позволява аз го бих, въпреки че веднъж той ме изплаши, когато бях много малък и го ударих по главата с алуминиева бейзболна бухалка и го повалих в безсъзнание. Въпреки това дори такива моменти не изглеждаха да го забавят.
Беше виждал много опасни приключения, за повечето от които никога няма да разберем. Той обичаше тази страна през всичките й несъвършенства, обичаше семейството си, обичаше колегите ветерани, хората, които имаше на полето, и обичаше да служи на тази нация. Най-важното е, че обичаше децата си.
Бях планирал много повече теми за писане преди това, но моменти като тези поставят светлината на прожекторите върху живота ни и това, което наистина има най-голямо значение. Прави това, което исках да напиша, да изглежда напълно тривиално и дребнаво.
От друга страна, аз също го познавах и добре знаех, че не е от хората, които тънат в скръб или биха искали и други. В някои моменти като този, когато съм сам, мисълта за него е много трудна, но тогава моите малки деца ми напомнят, че трябва да продължим напред и да се опитаме да живеем живота си, тъй като те не разбират загубата, нито аз бих искал те . Така че трябва да преживея това, да се опитам да издържам родителите си, съпругата му, четирите му деца и също така да се грижа за собственото си семейство. Това ще бъде труден път напред и не мога да се преструвам, че знам как да навигирам в тези неизследвани води, но ако брат ми можеше да направи нещата, които успя да постигне, това е нещо, което мога поне да опитам да направя чест на паметта му.
Има голяма дупка в сърцето ми и не знам как да я запълня.Понякога просто просто е писано да бъде.
Ние винаги ще те обичаме Майк.
-Semper Fi
